-
1 santé
f. (lat. sanitas, atis, de sanus) 1. здраве; perdre la santé загубвам си здравето; être en bonne santé в добро здраве съм; avoir une petite santé имам деликатно здраве; comment va la santé? как сме със здравето?; 2. здравеопазване; maison de santé болнично заведение; 3. наздравица; а votre santé! за ваше здраве! наздраве; boire а la santé de qqn. пия за здравето на някого. Ќ avoir une santé самоуверен съм; une santé de fer желязно здраве; se refaire une santé възстановявам силите си; santé passe richesse здравето е по-ценно от богатството. Ќ Ant. maladie. -
2 vôtre
pron. poss. (de votre) 1. le vôtre, la vôtre, les vôtres вашият, ваш (вашата, вашето, вашите); а votre santé! а la vôtre! за ваше здраве! и за ваше!; ma voiture est là, la vôtre n'est pas loin, non plus моята кола е там, вашата също не е далече; 2. adj. ост., лит. ваш; mon cњur est vôtre моето сърце е ваше (ви принадлежи); 3. les vôtres pl. ваши близки, ваши роднини. Ќ vous avez fait des vôtres разг. пак си показахте истинското лице; а la vôtre за ваше здраве. -
3 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
4 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
5 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
6 carencer
v.tr. (de carence) мед. лишавам от необходими за добро здраве хранителни елементи. Ќ enfant carencé псих. дете, което не чувства привързаност към майка си. -
7 chancelant,
e adj. (de chanceler) 1. залитащ, несигурен; pas chancelant, несигурна стъпка; 2. прен. разклатен, разколебан, разтреперан; santé chancelant,e разклатено здраве. Ќ Ant. assuré, ferme, fort, solide. -
8 charme2
m. (lat. carmen "chant magique") 1. ост. магия, чародейство; faire un charme2 правя магия; rompre le charme2 развалям магия; 2. предмет, чрез който се прави магия; 3. лек, балсам; 4. чар, прелест, очарование, пленителност. Ќ porter un charme2 sur soi нося си талисман; se porter comme un charme2 разг. в добро здраве съм; faire du charme2 а qqn. опитвам се да съблазня някого; photo de charme2 еротична снимка. Ќ Ant. malédiction; horreur, laideur, monstruosité. -
9 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
10 débile
adj. (du lat. debilis) 1. слаб, изтощен, немощен, хилав; une santé débile разстроено здраве; 2. m. в съчет. débile mental слабоумен, ненормален; 3. разг. глупак, простак. Ќ Ant. fort, vigoureux. -
11 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
12 florissant,
e adj. (de florir "fleurir") 1. цъфтящ, цветущ; santé florissant,e цветущо здраве; 2. процъфтяващ, проспериращ; commerce florissant, просперираща търговия. Ќ Ant. pauvre, décadent. -
13 fragile
adj. (lat. fragilis) 1. чуплив, трошлив; 2. крехък; santé fragile крехко здраве; 3. непостоянен, променлив; bonheur fragile непостоянно щастие; 4. временен, краткотраен. Ќ Ant. solide, durable; stable; ferme. -
14 gardon
m. (o. i., p.-к. germ.) зоол. бабушка (риба); gardon rouge червеноперка, Leuciscus rutilus. Ќ frais comme un gardon в добро здраве, в добра форма. -
15 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
16 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
17 négliger
v.tr. (lat. negligere) 1. отнасям се небрежно, оставям без внимание, пренебрегвам; 2. занемарявам, изоставям; 3. изпускам, пропускам; négliger une occasion изпускам случай; se négliger пренебрегвам задълженията си, своето здраве; изоставям се, занемарявам се. -
18 recouvrement1
m. (de recouvrer) 1. получаване обратно; 2. ост. възстановяване (сили, здраве); 3. изплащане на дължими суми; recouvrement1 des impôts събиране на данъците. -
19 recouvrer
v.tr. (lat. recuperare "récupérer") 1. възвръщам си, получавам обратно; recouvrer son argent получавам обратно, възвръщам парите си; 2. възстановявам (сили, здраве); 3. събирам, получавам ( дължима сума). -
20 refait2,
e adj. (de refaire) 1. направен отново, преправен; 2. ост. в добро здраве; 3. разг., ост. измамен, ограбен.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ЗДРАВЕ — ЗДРАВ... Первая часть сложных слов со знач. относящийся к здоровью, к охране здоровья, напр. здравпункт, здравотдел. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
БОЛГАРИЯ — БОЛГАРИЯ. Площадь 103.146 кв. км. Население (в 1925 г.) 5.301.420 жит.; плотность населения 49,4 жит. на 1 да. км. Движение населения за 1921 1925 гг. (на 1.000 чел.): Годы Рождаемость Общая смертность Естественный прирост 1921 1922 1923 1924… … Большая медицинская энциклопедия
Кедров Михаил Сергеевич — [12(24).2.1878 ‒ 2.12.1941], советский государственный и партийный деятель. Член Коммунистической партии с 1901. Родился в Москве в семье нотариуса. Учился на юридическом факультете Московского университета и в Демидовском юридическом лицее в… … Большая советская энциклопедия
Кедров — I Кедров Бонифатий Михайлович [родился 27.11(10.12).1903, Ярославль], советский химик, философ, историк науки, академик АН СССР (1966; член корреспондент 1960). Член КПСС с 1918. Сын М. С. Кедрова. Окончил химический факультет МГУ (1930) … Большая советская энциклопедия
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
Medizinische Akademie Sofia — Vorlage:Infobox Hochschule/Studenten fehltVorlage:Infobox Hochschule/Mitarbeiter fehltVorlage:Infobox Hochschule/Professoren fehlt Medizinische Universität Sofia Gründung … Deutsch Wikipedia
Medizinische Universität Sofia — Vorlage:Infobox Hochschule/Studenten fehltVorlage:Infobox Hochschule/Mitarbeiter fehltVorlage:Infobox Hochschule/Professoren fehlt Medizinische Universität Sofia … Deutsch Wikipedia
УЛЬЯНОВ — 1 . Александр Ильич (31.III(12.IV).1866 8(20).V.1887) рус. революционер, народоволец. Старший брат В. И. Ленина. Род. в Н. Новгороде. В 1883 окончил Симбирскую гимназию с золотой медалью и поступил в Петерб. ун т на естественное отделение. В ун… … Советская историческая энциклопедия
Bulgaria — Република България Republika Bǎlgariya República de Bulgaria … Wikipedia Español
Перед дождём (фильм) — Перед дождём Before the Rain Жанр драма Режиссёр Мильчо Манчевски В главных ролях Питер Мирчевски Кэтрин Кэрлайдж … Википедия
Перед дождём — Before the Rain … Википедия
